Брашнеста Мана
Брашнестата мана е повсеместно разпространена гъбна болест.
Симптоми. Признаците на болестта се развиват по всички зелени растителни органи – листа, зелени леторасти и цветни части, под формата на разпръснат, бял, рехав, гъбен налеп, който предизвиква пригор и деформация на тъканите.
Контрол. Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на системно болните леторасти до здрави тъкани.
Препарати. Скор, Вектра, Рубиган и други.
Брашнеста Мана по Ябълката
Брашнестата мана по ябълката има голямо икономическо значение, особено за силно чувствителните сортове.
Причинител. Гъбата Podosphaera Leucotricha.
Високо чувствителни срещу брашнеста мана са сортовете: Златна Превъзходна, Джонатан, Златна Резистентна, Джонаголд, Айдаред, Виста Бела, Грени Смит и други.
Умерена устойчивост към брашнеста мана имат сортовете: Глостер 69, Фуджи, Молиз Делишес, Червена Превъзходна
Високо ниво на устойчивост спрямо брашнеста мана имат сортовете: Прима, Демократ, Озарк Голд.
Брашнеста Мана по Дюлята
Брашнестата мана по дюлята има ограничено стопанско значение.
Причинител. Гъбата Podosphaera Oxyacanthae.
Брашнеста Мана по Прасковата и Бадема
Брашнестата мана по прасковата и бадема е болест с нарастващо стопанско значение поради високата чувствителност на преобладаващата част от отглежданите у нас сортове.
Причинител. Гъбата Sphaerotheca Pannosa
Особено висока чувствителност има при нектариновите сортове.
Устойчивост е установена при прасковените сортовете: Хале и други.
Брашнеста Мана по Кайсията и останалите костилкови овощни видове
Брашнестата мана по кайсията и по останалите костилкови овощни видове има ограничено стопанско значение.
Причинител. Гъбата Podosphaera Tridactyla.
Брашнеста Мана по Лешника
Брашнестата мана по лешника се проявява както по леската, така и по културният лешник.
Причинител. Гъбата Phyllactinia Suffulta.
Струпясване
Струпясването има повсеместно разпространение и определящо стопанско значение. При благоприятни условия за развитието на болестта, тя може да предизвика пълно унищожаване на продукцията в количествено и качествено отношение.
Симптоми. Признаците на болестта се проявяват по всички надземни части на растенията – листни дръжки и листа, цветни дръжки, чашелистчета, плодни дръжки и плодове, във вид на закръглени мазни петна, които по-късно се покриват със зеленосив плътен налеп, а на края некротират. Петната се развиват от двете страни на листната повърхност. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват. Повредите по цветните и плодните дръжки предизвикват опадане на цветовете и младият завърз. Върху плодовете се формират различно големи тъмно маслени петна, често ограничени със сив венец.
Контрол. За създаване на нови насаждения трябва да се избират подходящи, проветриви и добре дренирани терени. Необходима е дълбока оран в края на вегетационния сезон, с цел заораване на нападнатите листа и намаляване на изходната зараза.
Препарати. Скор, Рубиган и други.
Струпясване по Ябълката
Причинител. Гъбата Venturia Inaequalis.
Устойчивост спрямо струпясванре показват сортовете: Флорина, Прима, Джонатан и други.
Слаба чувствително има при сортовете: Виста Бела, Молиз Делишес, Златна Резистентна, Джонаголд, Глостер 69 и други.
Силна чувствително има при сортовете: Златна Превъзходна, Червена Превъзходна, Старкримсон, Айвания и други.
Струпясване по Крушата
Причинител. Гъбата Venturia Pirina.
Толерантни спрямо струпясване са сортовете: Вилямова Масловка, Жифардова Масловка, Клапов Любимец и други.
Висока чувствителност имат сортовете: Попска и други.
Струпясване по Бадема
Струпясването е най-вредоносната болест по бадема в районите с влажен климат.
Причинител. Гъбата Fusicladium Amygdali.
Сравнително устойчиви спрямо струпясване са бадемовите сортове: Нонпарейл, Никитски и други.
Ранно Кафяво Гниене
Ранно кафяво гниене се проявява в особено големи размери по кайсията, вишната, черешата и сливата, макар че е в състояние да нападне и останалите костилкови и семкови видове.
Симптоми. Рано напролет болестта се появява като опожаряване на цветовете. То започва с появата на некротични петна по венчелистчетата, които по-късно обхващат всички части на цвета. От него заразата преминава върху носещите клонки, които изсъхват заедно с листата върху тях. Загиването на младите леторасли е особено характерен признак при вишнята. Инфекцията протича и до по-дебелите скелетни разклонения, които изсъхват изцяло или се покриват с язви и раковини, придружени с интензивно смолотечение. По младите завързи симптомите се наблюдават под формата на локално кафяво гниене, което постепенно обхваща целият плод. Особено силно се нападат плодовете с тънка ципа, разположени в кичури или наранени от насекоми. Повредените растителни части – листа, цветове, не опадат, а остават на дървото до следващата пролет.
Контрол. Създаването на нови овощни насаждения трябва да става при подходящи схеми на засаждане, с оглед обезпечаване на добро проветряване. Необходимо е да се изрязват до здраво всички изсъхнали клони и мумифицирани плодове, намиращи се в короната. Големите рани трябва да се замазват с блажна боя.
Препарати. Метил Топсин и други.
Причинител. Гъбата Monilinia Laxa.
Висока чувствителност имат кайсиевите сортове: Унгарска и други. Висока чувствителност имат сливовите сортове: Стенлей и други. Висока чувствителност имат вишневите сортове: Хейманов Рубин и други.
Повечето от отглежданите черешови сортове са устойчиви спрямо ранно кафяво гниене с изключение на почти всички ранни сортове.
Известна устойчивост проявяват бадемовидния сорт: Нонпарейл.
Чувствителност имат ябълковите сортове: Червена Превъзходна и други. Толерантност имат ябълковите сортове: Джонатан, Златна Превъзходна и други.
Загиване на завръзите на дюлята
Загиването на завръзите е повсеместно разпространена и стопански най-вредна болест по дюлята.
Симптоми. В централната част на младите върхови листа се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по нерватурата и скоро обхващат цялата петура. При влажно време по горната страна на петната се появява светъл плесенов налеп, издаващ приятна бадемова миризма. От листата паразитът колонизира върховете на летораслите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват.
Причинител. Гъбата Monilinia Cydoniae.
Контрол.: Необходимо е внимателно изрязване и унищожаване на намиращите се в короната мумифицирани плодове, които са източник на първичната инфекция. Препоръчва се дълбоко заораване на нападнатите плодове, с което се ограничава формирането на апотеции и се затруднява изнасянето им над почвата. При благоприятни условия за развитие на болестта се препоръчват вегетационни пръскания преди цъфтежа, при появата на розов конус, във фаза масов цъфтеж и непосредствено след прецъфтяването.
Препарати. Метил Топсин и други.
Не са установени дюлеви сортове, устойчиви спрямо загиването на завръзите.